Йордан Йовчев за безпаричието, семейството и гимнастиката

Публикувана 21.02.2013 14:11

Легендарният Йордан Йовчев слиза от голямата сцена тази събота. В столичната зала "Арена Армеец" гимнастикът, участвал на шест олимпиади, ще направи своя бенефис. “Може би е трябвало и по-рано да го организирам, но не съм чувствал някакви силни болежки, за да сляза от сцената”, коментира Йовчев.

Роденият на 24 февруари 1973 година в Пловдив спортист коментира трудните моменти преди Олимпиадата в Лондон миналата година. “Направих операция на зъбите. Бях доста закъснял, имах заболяване, което налагаше голям ремонт (смее се). Съжалявам, че измъчих зъболекарката ми. Не ми беше толкова трудно, но усещах, че не съм в тази сила, която бях. Трудностите бяха по-далеч в годините, докато се изграждах като спортист. Трудно ми беше през 1996 година в Америка, когато останах четвърти на халки, не успях да спечеля медал. След това останах в САЩ, нямах кой знае колко средства, имаше безпаричие. Не знаех езика. Мислех си, че знам нещо, но се оказа, че всъщност не знам нищо. Останах там, защото исках да пробвам нещо ново. Приятелите ми от гимнастиката работеха там като треньори. Казаха ни, ако искате, останете, ще ви помогнем. Тези 11 години в Америка бяха успешни. Нямаше да стигна дотук, научих се да бъда самостоятелен. Там трябваше да умееш да работиш като треньор, да контактуваш с родители, деца. Да си купиш кола или да си направиш застраховка...сам си, няма кой да ти помогне”, споделя Данчо Йовчев пред bTV.

В предаването се включи дългогодишният му приятел Красимир Дунев: “Вече 33 години се познаваме, започнахме от залата в Пловдив голяма група, от 40-45 деца. С времето всяка година едно-две, три деца се отказваха. След десетина години останахме само аз и той. Радвам се, че познавам и имам такъв човек до мен. Взаимно си помогнахме да стигнем до тук в гимнастиката. Бяхме двойка, която се конкурираше. Абсолютно амбициозен човек. Всички сме се чудили как го прави, влизаме в залата, тренировката е три часа, а той остава още един час. Всички виждат тази добрина, която има. Преди Олимпиадата в Лондон направи тежка операция на зъбите. Той три месеца не можеше да яде. Хранеше се само със сладолед, млека, никакво ядене. След това разкъса мускул на рамото, имаше контузия на китката.”

Йордан Йовчев каза няколко думи за съпругата си: “Това е човекът, на когото разчитам. Тя ми е и семеен приятел, всичко. Разбираме се перфектно. Едно счупване на крака ме свърза с нея, докато бях контузен, се запознахме. Оценявам нейните компромиси, тя отгледа сина ни Джордан. Естествено, че и аз помагам, но по-рядко и когато се налага. Едно от последните неща, след които почувствах удовлетворение, е, че се обадих на майка ми от стадиона, по време на откриването на Олимпиадата в Лондон. Благодари ми. Почувствах се удовлетворен. Колко съм грижовен...Всеки прави грешки. Майка ми ме е възпитала, затова съм й благодарен. Когато се роди синът ми, тя идваше често в Америка, помагаше ни, защото аз често пътувах. Тя все казваше: “тая гимнастика”, разказва още гимнастикът. На въпрос, дали му е идвало да вдигне телефона и да се оплаче на майка си в труден момент, той отговори: “Как да го направя?! Да се обадя и да кажа, мамо...еди какво си. Дори не ми е минавало през акъла. Понякога трябва да си мъж. Сам трябва да се справяш. Да й звънна да кажа, че днес съм паднал два пъти от халките ли?”

На въпрос, чувствал ли се е велик след победите, Йовчев коментира: “Чувствал съм го, когато съм печелил, ставал съм световен шампион и съм показвал на големи нации, ето и ние можем. Моето желание е да го показвам на останалите, а не да спечеля и да парадирам.”

Треньорът по гимнастика Васил Парушев също се включи в предаването, за да сподели впечатленията си от Йордан Йовчев: “Той беше един слабак, имам предвид много слаб физически. Много повратлив, непрекъснато търсеше нещо, не си намираше място. Непрекъснато изпитвах страх, че ще падне и ще се пребие. Бяхме като скачени съдове, когато живеехме в САЩ и особено, когато се премести от Оклахома в Тексас. Имахме 6-7 години съвместен период. Синът му проходи в моята къща. Данчо намира малко време за семейството, което може би го потиска.”

Източник: Блиц