Новата книга на историка Владимир Балчев „Пловдив - по следите на отминалото" вече е на книжния пазар

Владимир Балчев: Не трябва да забравяме тези, които изграждаха и спасяваха Пловдив

Публикувана 09.03.2017

Новата книга на историка Владимир Балчев  „Пловдив - по следите на отминалото" вече е на книжния пазар.  В нея той разказва за забравени, или малко известни факти за Пловдив и за личности, определящи съдбата на града.

В част от очерците си авторът пише как Пловдив отвоюва правото да бъде единствен национален център на панаирното дело в сблъсъка с Варна, София, Стара Загора и Габрово; че историята на Гюро Михайлов  се  изучава във Френската военна академия; разказва за първия банков фалит в Пловдив и подкрепата на местни индустриалци; за центъра на Пловдив - някогашният и днешният, както и за спасяването на Стария град по времето на кмета Божидар Здравков.

- Г-н Балчев, книгата „Пловдив - по следите на отминалото" се състои от 35 разказа.Има ли ключов момент за Пловдив или всеки Ваш очерк носи в себе си важна частица от историята на града?

-Разказите са така подредени, че те правят една нова история на Пловдив. И всеки от тях разкрива отделен детайл, момент, събитие и така се изгражда пълна картина на развитието на Пловдив. 

-Има ли имена, водещи личности от миналото, от които можем да се поучим?

-Повечето имена, които са включени, са именно такива-хора, от които можем да се поучим.

Например, Димитър Димчев, пловдивски окръжен управител, който намира една перфектна формула за спасяване на старините в Пловдив и региона. Учредява се един фонд за историческото проучване на Пловдив, който се формира от малки вноски на общините.За разлика от сега обаче, общините са били в пъти повече, отколкото в наши дни.Вноските са малки, което гарантира изпълнението им.С тези средства за първи път археолозите имат възможност да изпреварят иманярите.С тях се правят първите мащабни разкопки на Трихълмието, на Младежкия хълм и др. места.

Припомня се забравеното име на Борис Чобанов, който започва да развива бизнес още като ученик.За десетина години от едно селско момче се превръща в крупен бизнесмен. През 1947 г. той е председател на Търговско-индустриалната Камара в Пловдив и директор на Пловдивския панаир.Един решителен момент за съдбата на града и един решителен човек за спасяването на Панаира.Той проваля плановете на Русе да стане панаирен център на България.Този епизод е свързан и с името на д-р Обрейко Обрейков, който през 1936 г. в Париж успява да издейства включването на Пловдив в Международната организация на панаирите.

Да не пропуснем и кой украсява българската палата за Световното изложение в Париж през 1937 г.Това е Цанко Лавренов, който пръв от художниците с усета си на търговец разбира, че Панаирът дава шанс за добри доходи на творците.Това е единственият начин на художниците да се спасят от търговците на картини, които изкупували на безценица творбите им.

-В последната част на книгата си разказвате за спасяването на Стария град от тогавашния кмет на Пловдив Божидар Здравков.С какво този акт променя съдбата на града?

-Навремето сградата на днешния Етнографски музей е била тютюнева фабрика.Собственикът й имал намерение да разруши сградата и на нейно място да построи огромно бетонно здание, а това е точно до символа на Пловдив-Хисар Капия, крепостните стени, храма „Св.Св. Константин и Елена”.

Ако това се беше случило и бетонът беше затиснал това свято място, Старият град нямаше да го има.Ако не беше кмет на Пловдив Божидар Здравков, катастрофата щеше да се случи.

Това е събитие, което Пловдив никога не трябва да забравя.Винаги в решителен момент за града са се намирали хора, които да го спасят.

За съжаление историческата наука не е оценила заслугите на тези дейци.Например възрожденецът Спас Зафиров се споменава бегло от литературните историци като автор на любовни и трапезни песни. Шеговито се цитира неговата песен:

Дунав вода да не беше,

но на винце да течеше.

Във винце да си пътувам

кога Дунав си минувам

и от него да си пия

все кога ми се припие. 

С тази смешна песничка той спасява сънародниците си от погърчване, защото стари и млади пеели на гръцки език гръцките любовни и трапезни песни. Един незначителен на пръв поглед факт, но с изключително значение в един решителен за съдбата на нацията момент.

-Немският министър Функе е бил възхитен от архитектурата на старите къщи.Означава ли това, че чужденците още от онова време много по-добре от нас са оценявали стойността на паметниците на културата?

Чужденците са живеели в един свят, в който опазването на старините е било от първостепенна грижа.Пловдивчани все още не осъзнавали какво богатство имат в града си.

Дори кметът на Пловдив Божидар Здравков проумял тази проста истина, едва когато Пловдив става Международен панаирен център и гостите на града тръгнали по калдъръма на Стария град.Именно техният възторг отворил очите на всички.

Владимир Балчев (1950) завършва българска филология и история във ВТУ „Кирил и Методий“. Работи като уредник в Националния музей на образованието, редактор на специализирано издание за литература, култура и история, редактор в Радио Пловдив и главен експерт в Държавен архив – Пловдив. Публикува изследвания за българската ръкописна книга през периода ХV – XIX в., българската литература и култура през XIX и началото на XX век. Негови студии и научни статии са публикувани в „Литературна мисъл“, „Известия на Българското историческо дружество“, в научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски“ и други сборници и специализирани издания. Съставител е на няколко албума.

През последните години вниманието му е насочено предимно към непознати и малко познати моменти от историята на Пловдив. Автор е на книгите „Забравеният град-записки за Пловдив“ (съвместно с Петко Петков), „Пловдив – другият бряг на Европа“ и „Пловдив - по следите на отминалото“.

Носител на награда „Пловдив” за публицистика за 2015 г.

 

Автор: Гергана Колева