"Параклисът на старите християнски гробища" - художник: Иван Иванов, 1909г.

Историкът Николай Иванов: Върху гроба на Левски днес паркират коли

Публикувана 19.02.2018 00:31

Николай Иванов е от Велико Търново. Завършил е история в университета “Св. св. Кирил и Методий” в родния си град. Журналист и писател. През 1987 година романът му, посветен на живота и делото на Васил Левски “Апостолски времена”, печели трета награда в конкурса, посветен на 150-ата годишнина от рождението на Апостола. В него авторът разказва как Иванчо Пенчович от Русе, най-високопоставеният българин в турската администрация, крие Левски в дома си на остров Халки и срещу разписка му дава пари за делото на освобождението. По-късно същият този Иванчо става член на държавната комисия, която съди Апостола и подписва смъртната му присъда. След войната той е народен представител във вече свободна България.

Г-н Иванов, ще започна с въпроса, който все още си задават много българи: Можеше ли Левски да бъде спасен?

Ще ви разкажа нещо малко известно: Левски в последната година, преди да бъде заловен, допуска няколко грешки. Той дарява на приятеля си Сава Пенев снимка с автограф на гърба й. (Този портрет днес се намира във Великотърновския музей.) По това време действа турското шпионско отделение, ръководено от Шнайдер ефенди. То е създадено през 1872 година с бюджет от 40 000 гроша и за зла участ вече разполага с този и още няколко портрета на Апостола. И по тях усилено го търсят. Освен това Левски има скрито в палтото си тескере. Без такъв документ не може да се движи из градовете на империята. Той се представя за регистрация на всеки ханджия, в чийто хан се налага да преспи. Тескерето на Левски е напълно редовно, издадено от Димо Хадживълчев, кмет на една от махалите на Лясковец, на името на някой си Валеди Рачов, който отговарял по външни белези на Левски. Върху документите тогава не е имало снимки. Един ден между Карлово и Калофер някакъв чорбаджия случайно иска от Левски огън за цигарата си. И за зла участ той познава това сетре като свое. Някога било откраднато, затова сега иска да си го вземе. Левски вади револвер, става кавга, идват заптии. Дякона успява да се отърве, но чорбаджията намира в хастара на палтото завързани в кърпа пет турски лири, тескерето и дълъг лист с шифровки. Той разбира се, веднага ги носи в конака и то е пратено в шпионското отделение при Шнайдер ефенди. Започват масови арести и разпити, като първи е издателят на тескерето Димо Хадживълчев. После всички около него. Нещо повече - за първи път в историята арестуват и жените на заподозрените. В Търновския затвор те издават онова, което знаят, и най-вече членовете на революционния комитет. Провалът е голям. Христо Иванов-Големия веднага пише на Левски: Не стъпвай наоколо!

 Но той явно не се вслушва в съвета му?

Преди това лясковският комитет решава да ликвидира предателя чорбаджия Васил Козлев. Задачата трябва да се изпълни от тайната полиция на самия Левски. Според правилата и екзекуторът се избира с жребий. Това е Георги Кърков, той пък си избира за помощник младия Слабаков. Заповедта е изпълнена. Предателят е застрелян през прозореца на къщата му, докато спи. Но започва жестоко преследване и провали. Екзекуторът е заловен и обесен. Според Христо Иванов-Големия лясковският кмет Хадживълчев разказва на турците за тайната полиция на Левски. В резултат на всичко това примката около Дякона все повече се затяга. Той го знае и въпреки това предприема едно рисковано пътуване до град Елена, където се представя като търговец на добитък. Там приятелят му Кършовски му разказва как неговият зет, книжаринът Васил Иванов, два пъти е арестуван - веднъж във Видин и втори път в Русе, само заради приликата си с Левски. Трябвало двама високопоставени чорбаджии да гарантират, че това не е Дякона, за да го пуснат.

Явно всички обстоятелства са подсказвали на Апостола, че той трябва да бяга. Винаги е можел да пресече с каик Дунав и да се спаси, но за сметка на това той отива там, където е най-опасно. Защо?

В ловешкия революционен комитет имало две каси. Там са превеждани пари и от други комитети. Сумата е била много голяма, с нея може да се купи цял квартал, но председателят на комитета Марин Поплуканов ги използвал за лични цели. По този повод Левски пише: “По-преди ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два за своя работа. Той не е ли чел устава? На комитетската пара минутата се не знае, когато ще се поиска!”. Именно за да търси и спасява парите, Левски отива в Ловеч.

Кой го предава?

Едната от двете комитетски каси в Ловеч се намира у поп Кръстьо и в нея има само 400 гроша. Така че той няма основание да го предава. Вероятно предателството се корени в хората, свързани с голямата сума. Арестуван, Левски е закаран в Търново, където има сформирана група по разпознаването.

Човекът, който го разконспирира окончателно, като потвърждава пред Шнайдер ефенди, че арестуваният е Левски, е търновският търговец и фабрикант Стефан Карагьозов. Той също е давал пари на комитета срещу разписка и добре познава Апостола.

Има данни, че след години споменатите пари, които Левски е търсил, са намерени?

Това става през 1973 г. Тридесет години по-късно успях да интервюирам Цанка Петкова, началник-отдел към Института за паметници на културата. Тя е била технически ръководител на строителния обект на мястото, където са открити парите. По нейния разказ кирката на един от работниците, които копаели в двора на Поплукановата къща в Ловеч, ударила в нещо метално. Оказало се, че това са три капсули за оръдеен картеч, заровени само на тридесет сантиметра дълбочина. Те били пълни със златни монети. 1364 на брой, които срещу протокол са предадени в музея и днес се съхраняват в БНБ. Това са онези комитетски пари, които Левски е търсил.

През последните шест месеца издадохте книгата “Разкрития и документи за гроба и костите на Левски”, а скоро и нейно продължение. Какво ново и неизвестно казвате? Имате ли версия къде е гробът на Левски?

В проучването на този въпрос се включиха още професор Минчо Ненчев и геодезистът инж. Златан Златанов. След като бе направена прецизна картографска скица, стигнахме до извода, и то с още по-голяма убеденост, че гробът на Левски е на днешната улица “Даме Груев” №6. Там сега е паркинг. Колите стоят над краката на Апостола, а върху тялото му минава пътят.

Това е съвсем нова версия, какви са основанията да я лансирате?

Трябва да се върнем назад. Свидетелят, запасен полковник Стефан Маринов, на 18 февруари 1938 г. пред вестник “Утро” разказва, че след като свалили тялото на Апостола от бесилото, то е натоварено на талигата, придружена от двама клисари и двама свещеници. Маринов с 5-6 съученици, предвождани от учителя си Д. Манов, тръгват след каруцата. Процесията стига до края на града, където върху четири декара бивш бостан, подарени от богата българка, са изградени новите софийски гробища. Там е имало малък параклис и до стената му е погребан Левски. Прочетох и изследването на художника Асен Василев, който е записал спомена на някоя си баба Маргюрица. Тя казва, че каруцата с тялото на Левски е минала по улицата покрай тях, за да се извърши погребението в гробищата, до които днес е Министерството на земеделието. Друг свидетел твърди, че е виждал този изоставен самотен гроб много години по-късно. Него никой не го посещавал, но иконом поп Тодоров, който е изповядал и пречестил Левски преди бесилото, както и други попове всякога отиваха на този гроб, прочитаха му молитва и го поливаха с вино. Има рисунка от 1909 г. на художника Иван Иванов на параклиса, на която ясно се вижда самотният гроб на Левски. Но София расте, апетитите за терена са големи. Той е на добро място, затова гробищата се местят в “Орландовци”. Костите на мъртвите са прибрани от близките им, но за Левски няма кой да се погрижи.

Звучи невероятно. Толкова години след освобождението никой не се интересува от Васил Левски?

Сещат се за него само на кръгли годишнини. Но най-добре говорят свидетелите. През 1937 г. Александър Запрянов е войник, служи в отделението за военни музеи, паметници и гробове. По негово настояване началникът му полковник Куюмджиев го изпраща на ремонта на канала на булевард “Бъкстон”, който се извършва, за да се положат после павета. В процеса на работата са открити основите на параклиса, за който вече стана дума и който отдавна е съборен. Около тях има повече от тридесет гроба. Запрянов старателно прибира костите в отделни чували, на които поставя номер. На два метра от западната стена на параклиса е намерен запазен скелет с два черепа. Любопитни лекари от съседната болница твърдели, че те са на мъж между 35 и 40 години. Всичко това потвърждава, че през август 1937 година на булевард “Бъкстон” в София А. Запрянов е открил гроба на Левски и черепа на Георги Бенковски, който е бил обезглавен в Тетевенския Балкан и главата му е донесена като веществено доказателство в съда в София.

И какво се случва после?

Запрянов прави собственоръчно скица, номерира чувалите с костите и ги прибира в споменатото отделение с началник Куюмджиев. През годините полковникът непрекъснато е атакуван от бившия си подчинен, че не е взел необходимите мерки да се запазят и проучат костите на Дякона. Наистина офицерът мълчи, предпазлив е, не смее да обяви категорично, че при него се съхраняват костите на Апостола. През лятото на 1937 година, преди стогодишнината от рождението на Апостола, в печата сензационно се появяват поне четиридесет съобщения с един и същ смисъл: “Открит е гробът на Левски”. Всички те се оказват фалшиви. В интерес на истината, и полковникът не е толкова виновен. Повлиян от атаките на подчинения си, той настоява многократно с писма костите да се вземат от мазето на неговата служба и да отидат при специалистите от Института по анатомия. Само там могат да се направят съответните експертизи, като едно от предложенията е през 1938 година да се извади черепът на сестрата на Апостола, за да се използва за сравнение.

След две години, както споменавате в книгата си, костите наистина отиват в Медицинския университет за почистване и изследване, но и там потъват пак в някое мазе.

Следва още едно престъпно нехайство, което продължава пет години. Никой вече не се интересува от костите на убитите. Единствен доцент Милко Балан до този момент е изследвал предадените кости на Левски, но след конфликт с началниците си през лятото на 1938 г. той напуска. Става капитан във Военна болница и с това приключва интересът му към проблема. Така с години костите остават в мазето на Института по анатомия, недокоснати от специалистите. Вероятно е, че за тази работа нямало да им се плати, според устава на комитета “Левски”. Сигурно затова са и бягали от тази работа. Започва войната. Факултетът по медицина е евакуиран. Никой не взема мерки чувалчетата с костите да бъдат пренесени на безопасно място. Те си остават в мазето. Започват бомбардировките. Американските въздушни крепости превръщат центъра на София в руина. Идва време да се честват 110 години от рождението на Апостола и отново се сещат да изследват въпросните чувалчета с костите. Директорът на Института по анатомия професор Каданов се скрива. Тогава по телефона някой съобщава: “На мястото, където са били 29-те чувалчета, е паднала бомба и всичко е унищожено.” Според свидетели обаче това не отговаря на истината. Сградата на улица “Дунав” 2 не е била засегната от самолетните атаки. Вероятно костите са загубени през 1946 г., когато институтът се мести в новата си сграда. Печален факт е, че костите на първия светец и герой на националната ни история са оставени на произвола на съдбата...

А тогава защо твърдите, че те се намират на улица “Даме Груев” № 6?

 Защото се предполага, че Александър Запрянов е прибрал в чувала само едрите кости. Голяма е вероятността да са останали в гроба гривнените и глезенните стави и от фалангите на ръцете и ходилата. Това са около сто костици, според д-р Георги Малинов, с размер около 1,5 сантиметра. Възможно е част от тях да не са намерени тогава и в момента да са в пръстта под паркинга на въпросната улица.

Автор: Исак ГОЗЕС

Източник: Блиц