Проф. Цветомир Луканов – хирургът на детски сърца в Хайделберг

Проф. Цветомир Луканов – хирургът на детски сърца в Хайделберг

Публикувана 14.08.2018 09:48

Още в древността съзнавали колко крехък орган е сърцето, а Омир дори описал над сто вида смъртоносни наранявания, получени в битките. Ала едва в средата на миналия век хирурзите се осмелили по оперативен път да отстранят недъзите му.

Проф. Цветомир Луканов оглавява Клиниката по детска сърдечна хирургия в Хайделберг и се радва на заслужена почит, защото се нарежда сред германските хирурзи с минимални случаи на смъртност и усложнения. Като дете той открива своето призвание и грижливо отглежда мечтата си един ден да оперира, вдъхновявайки се от книгите на писателите лекари. Гимназията в родния Троян, Плевенският медицински университет и Националната кардиологична болница пък ще му дадат основата, върху която само да ошлайфа познанията си при многобройните специализации. Затова и нарича себе си български лекар.

Преди 20 години проф. Цветомир Луканов отива в Хайделберг, за да се занимава с наука в Центъра по ракови заболявания. И оставя там сърцето си: Аз си избрах Хайделберг или той мен, казва лекарят.

Детската сърдечна хирургия е изключително интересна, защото всеки ден се сблъскваме с нови малформации – те са над сто, или с комбинации между тях – продължава той. – Възрастта на пациентите е имал значение за пионерите преди около половин век, когато възниква сърдечната хирургия. Именно те са правели нещата за първи път и са истинските герои, докато за нас предизвикателството по-скоро е да се справим със заболявания, доскоро смятани за нелечими. Интересно е, че пътят до сърцето е кратък – то лежи едва на 2-3 см. под кожата, но на хирургията са били нужни 2500 г., за да го извърви. Затова и нашето поколение е едно от най-щастливите, тъй като вече може да стъпи на постигнатото и да коригира сърдечни малформации дори при новородени.

Хирургът оглавява международен екип и много харесва в лекарите си, че умеят да се радват на чуждите успехи. Всички те поставят на приоритетно място работата с родителите, защото само ако спечелят доверието им, става чудото накрая. Нужно е да проявяваме емпатия, те са от различни социални и религиозни групи и трябва да умеем да слезем или да се качим на тяхното ниво в този разговор, за да бъде лечението успешно, добавя проф. Луканов.

Темата с бежанците много ни вълнува, защото почти всяка седмица имаме дете със странна съдба и тежки пороци, които сме отвикнали да виждаме в Западна Европа – разказва хирургът. – Наскоро оперирахме 12-годишно момиченце от Афганистан с изключително тежък порок. Според мен няма друг такъв случай в света – по логиката на медицината детето трябваше да е починало още през първата или втората година от живота си, но ето, че то тръгва с родителите си и пеша минава пътя до Германия. Всички много му се радваме, защото за мен е героизъм това, което са направили родителите. А те твърдят, че са избягали от Афганистан, за да помогнат на детето си. В момента лечението на тези чужденци е сериозен проблем, но не мисля, че има нормален човек, още повече християнин, който да откаже помощ, щом работи в богата държава като Германия. Ние имаме достатъчно здравни каси и те могат да поемат лечението на бежанците. Затова и никой в болницата, дори на шега, не повдига въпроса работят ли те, осигуряват ли се. Просто се опитваме да им помогнем.

До края на годината на български език ще излезе книгата “С ръка на сърцето” на проф. Цветомир Луканов, в която той разказва случаи от практиката си. Пише я заедно с двама германски колеги като опора на родителите в дългите дни и нощи в болницата – за да видят, че е имало и други случаи като на тяхното дете, както и че срещу тях стоят хора, чиято основна цел е да помогнат.

Моето семейство е моята сила, казва лекарят, признавайки, че без съпругата си – също лекар и преподавател в Хайделберг, и двете си деца не би се справил. Бих искал да се знае някой ден, че двама български лекари са работили в Хайделберг и са оставили нещо след себе си, споделя той мечтата си.

Източник: БНР