Министърът на образованието: Преподаването трябва да отключи интереса за учене у децата

Публикувана 18.11.2019 18:11

„Знания и умения се придобиват, когато успеем да мотивираме интереса на учениците. Това е преходът от 20-и към 21-ви век, който образователните системи трябва да направят. Днешните ученици през следващите 40-50 години ще бъдат активно ангажирани на пазара на труда. От тях ще се изискват умения за задълбочено взаимодействие с машини, базирани на изкуствен интелект, и задълбочени умения в областта на дигиталната креативност. Една голяма част от професиите ще предполагат взаимодействие ако не с машини, то с алгоритми, и ние трябва да ги подготвим за това“.

Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев днес в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ по време на конференцията „Компетентностно базирано образование и педагогиката на 21 век“. Форумът е посветен на 35-годишнината на Катедра „Педагогика и управление на образованието“ към Педагогическия факултет на висшето училище.  

„Всяко дете, всеки един от нас учи много повече извън училище, отколкото в клас. Промяната ще се изразява в това учителят да бъде по-малко лектор и повече вдъхновител. Тази промяна трябва да засегне културата на иновации в системата и да се стимулират креативните учители. Ние също ще стимулираме с всички мерки и инструменти, с които разполагаме“, каза още министър Вълчев. 

Според него преходът към образованието на 21-ви век ще включва промяна в учебните програми, ще се прилага компетентностния подход и вплитането на т.нар. „свързващи компетентности“ във всички учебни програми. Методите на преподаване трябва да бъдат интердисциплинарни и в по-голяма степен да провокират интереса за учене на децата. Трябва да се променят и учебно-изпитните програми и материали.  

„Цялата тази промяна е формулирана като компетентностен подход, но тя включва много повече от това да приложим ключовите компетентности, които бяха възприети със Закона за предучилищното и училищното образование през 2016 г. Базовите компетентности, които винаги са били в системата на образованието, са езиковите, комуникативните, чуждоезиковите, математическите, по природни и хуманитарни науки, както и задължителните в последните десетилетия предприемачески, граждански и обществени компетентности и дигиталните умения“, припомни министърът. 

„Важна цел е да видим възможностите за прилагане на компетентностния подход в българското училищно образование и през призмата на тези възможности да дискутираме как можем да променим и базовата подготовка на бъдещите учители“, смята проф. д-р Галин Цоков, ръководител на Катедра „Педагогика и управление на образованието“ в Пловдивския университет. 

„По мое мнение, това, което трябва да се промени, е самото съдържание педагогическата подготовка  от гледна точка на навлизането на  концепцията на конструктивизма. Трябва да се използва и интердисциплинарно обучение за работа в екип на бъдещите учители  и заедно с това да се промени и моделът на практическата подготовка, като тя се засили така, както е в други образователни системи, като в Естония. Там подготвянето на младите учители продължава 1 година след като завършат университет. Така те получават възможност по-успешно да се адаптират и да развият своите педагогически компетентности“, обясни проф. Цоков.  

Според него у нас това е въпрос на преговори между университетите и базовите институции – училища, с които имат договор за провеждане на практически занятия. Проблемът е, че това е свързано с финансиране на тази подготовка, каквато университетите на този етап не могат да си позволят. Около 15-20% от учебното съдържание включва практика на педагогическите специалности. Добре е този процент да се повиши. ПУ „Паисий Хилендарски“ в Пловдив с няколко десетки базови училища и градини, а на учители от тези институции университетът дава възможност за безплатни квалификационни обучения. 

„Ще има повече средства за практики на всички завършващи с педагогическа правоспособност“, съобщи Красимир Вълчев. „Повишаваме догодина, макар и само за първи курс, норматива за професионално направление „Педагогика“ и „Педагогика на обучението по...“. В проектобюджета са планирани 10 млн. лева за национални програми в системата на висшето образование. Целта им е да подпомогнем висшите училища да разработят определени политики или да ги насочим към конкретни дейности. Ще ги стимулираме да променят учебните програми, особено тези, които са в педагогически професионални направления“, каза още образователният министър.  

По негови думи с част от планираните 10 млн. лева ще бъдат осигурени стипендии за учениците с най-добри резултати от ДЗИ по „Български език и литература“, които изберат педагогическо образование и някои инженерни специалности, в които има най-голям дефицит. „Много е важно какво висше образование ще получат най-изявените ученици. Най-добрите образователни системи са тези, в които най-добрите ученици избират педагогическата професия. Най-добре развити индустриално и технологично са държавите, в които най-добрите ученици стават инженери“, коментира министър Вълчев.  

В конференцията „Компетентностно базирано образование и педагогиката на 21 век“ взеха участие преподаватели от педагогически факултети на български университети, представители на Министерството на образованието и науката, общински образователни администрации и експерти от РУО, учители и директори на образователни институции, представители на работодателски организации и учителски синдикати, неправителствени организации, докторанти и студенти. С приветствия към тях се обърнаха зам.-ректорът на ПУ „Паисий Хилендарски“ доц. д-р Мария Стоянова, която прочете поздравителен адрес от ректора проф. д-р Румен Младенов, проф. д-р Владимира Ангелова, декан на Педагогическия факултет в университета и д.ик.н. Янка Такева, Председател на Съюза на българските учители.

Източник: GustoNews