Богомил Грозев: Дошъл съм да работя, няма да разочаровам пловдивчани!

Публикувана 01.04.2020 18:12

Петдесет и първи рожден ден празнува днес ОИ "Старинен Пловдив". По този повод от 1-ви до 30-ти април Институтът предлага първата виртуална изложба, озаглавена „Майстори на графиката – от съкровищницата на Стария град".

http://www.gustonews.bg/?page=article&instanceID=71994&FCID=FC9f8f49c3a11ae321e5e80fc02b937f65

Заради въведеното извънредно положение, свързано с COVID – 19, изложбата е виртуална, както и разговорът ми с директора на ОИ "Старинен Пловдив" - Богомил Грозев.   

- Здравейте, г-н Грозев. Честит рожден ден на управлявания от Вас Общински институт "Старинен Пловдив". Къде Ви откривам?

На работното ми място, в кабинета. И то защото правим интервюто онлайн. Иначе щяхте да ме откриете по някои от обектите.

- В днешния 51-ви рожден ден на "Старинен Пловдив" екипът на Института открива виртуална изложба от съкровищницата на Института, на поколения майстори на графичното изкуство. Така ли ще празнува рожденикът днес, по време на карантина?

Да! Намерението ни първоначално беше тази изложба от съкровищницата на Стария град, както сме я озаглавили, да бъде представена в една от емблематичните къщи  - Балабанова къща, но за жалост извънредното положение осуети тази наша идея. Въпреки това, екипът на Института много бързо и адекватно трансформира тази идея и я превърнахме в първата виртуална изложба. Мисля, че идеята е страхотна в така създадената обстановка. Честно казано в последните седмици виждам, че се правят много онлайн концерти, постановки, скечове и комедийни шоу формати, но досега не съм видял някой да е направил виртуална изложба. Струва ми се, че сме първи.

- Доколко и как ще се трансформират онлайн събитията от Календара на "Старинен Пловдив" през годината, ако кризата продължи?

Вече работим по няколко идеи. Искаме да покажем някои „тайни“, богатства, не чак толкова популярни истории и факти за къщите, архeологическите открития, Епископската и Малката Базилика… за малките тайни на Трихълмието. Да ги представим на широката аудитория, като така не само да възбудим техният апетит, но и като приключи извънредното положение, хората да имат наистина огромно желание да дойдат в Стария град, да разгледат местата и тайните, за които сме им загатнали онлайн. Като идеята на проекта е той да придобие много по-широк мащаб в бъдеще.

- До каква степен кризата може да се отрази на Общинския институт?

О, кризата ще се отрази на абсолютно всички. За съжаление, ние като структура, която почти изцяло разчита на туристите, на гостите от нашата страна и от града, ще бъдем засегнати. Сега всички обекти са затворени за посетители. Ние обаче имаме ангажимент по поддръжката на тези обекти и затова продължаваме да работим в тази посока. В момента очакваме одобрение на два проекта за реставрация на две от къщите („Павлитова“ и Хиндлиян“) от Министерството на културата. Занимаваме се и с текущи ремонти, които не търпят отлагане. Разбира се, работим в намален състав и спазвайки всички санитарно-хигиенни норми и предписанията на Министерството на здравеопазването.  

- Пловдивчани са хора ревниви към ценностите си и малко неодобрително приеха вестта, че несвързан с Пловдив човек ще управлява емблематичния институт под тепетата. Какво успяхте да свършите досега в общо 45-те дни управление?

Месец и половина точно. Честно казано, за това кратко време с екипа свършихме много неща. Кандидатствахме с двата проекта, за които вече споменах. Изготвихме сериозна промяна в наредбата за цените за достъп на обектите, която в момента е и качена за обществено обсъждане на страницата на Община Пловдив. Знаете, че тази година, живот и здраве, ще бъде открита Епископската Базилика, която ще бъде стопанисвана и управлявана от Института. Там има изключително много организация и подготовка. Трябва да създадем и обучим екип, който ще да работи. Да приемем цялата техника, археология, оборудване… всичко. Сериозен ангажимент, по който много активно работим с Община Пловдив и фондация „Америка за България“, които всъщност реализират проекта. Отделно от това, предвид ситуацията, сме се фокусирали и върху онлайн дигиталните дейности, както и многото оперативни задачи, които имаме ежедневно.

Що се отнася до това дали съм от Пловдив или не… не искам да коментирам. Както много добре знаете, един от емблематичните управници на Стария град – Атанас Кръстев, известен като Начо Културата, също не е бил от Пловдив. И много други управници след него, които обаче са се доказали с качества.

Не съм тук на географски принцип,  дошъл съм да работя. Надявам се, че няма да разочаровам хората.

- Поехте Общинския институт амбициозно, с идеята за надграждане, каквото послание отправи в предизборната си кампания и кметът Здравко Димитров. Каква е програмата Ви за управление на ОИ „Старинен Пловдив”?

Най-кратко казано – да развия Стария град, да върна духът му, който старите фелибилии помнят и да го направя място, където българи от цялата страна и туристи от целия свят да искат да дойдат. Да има какво да видят. Старият град обаче трябва да има общ план за управление, който да е съгласуван и да отговаря на интересите както на частните, общинските и държавните собствености, така и на цялото общество. Не обичам гръмките обещания, обичам да показвам действия, да върша работа.

- Като познато лице от екрана и като директор на Общинския институт подкрепихте информационната кампания на Община Пловдив „ЗАЕДНО срещу COVID-19“.  Смятате ли, че Пловдив ще излезе по-силен и сплотен от кризата с корона вируса? Вие лично спазвате ли призива: „Останете в къщи”?

Това, което видях в първите седмици от извънредното положение в Пловдив искрено ме впечатли. Пловдивчани показаха, че са отговорни хора. Още първата седмица пуснах снимки в социалните мрежи, на които се вижда, че улиците са празни. Гледката беше плашеща, но и достойна за уважение. Адмирации за отговорността. Това си личи и от резултатите – процентно броят на заболелите в Пловдив е много нисък.

- Какъв искате да видите „Старинен Пловдив” на следващия му рожден ден?

Жив и пълен с хора - с усмихнати и щастливи хора.     

Автор: Огняна Генева