Новият глас на скандинавските кримки прави дебют с „Наемателката”

Публикувана 29.10.2020

Свиреп убиец пресъздава дума по дума криминален ръкопис в зашеметяващия дебют на Катрине Енгберг – „Наемателката”. Романът ще бъде по книжарниците от 3 ноември. 

Катрине Енгберг – новият глас на скандинавската криминална литература е родена през 1975 г. в Копенхаген, където живее и до днес. Тя има успешна кариера като танцьор и хореограф в телевизията и театъра, преди да започне да пише. „Наемателката“, публикувана в Дания през 2016 г., е дебютът й като писател на криминални романи и първата книга от бестселъровата поредица за полицейски следователи Йепе Кьорнер и Анете Вернер. Още с първата си книга Катрине се превръща в един от най-четените и обичани автори на криминални произведения в Дания. Тя е приветствана за свежия си стил, гениално преплетени сюжети и симпатични герои. От „Наемателката“ са продадени над 100 000 екземпляра в Дания и романът вече е публикуван в над 20 страни по света. 

За книгата 

Естер де Лауренти има къща в центъра на Копенхаген, част от която отдава под наем. След като се пенсионира, дните й минават в разходки с двете й кучета, а вечерите тя прекарва в писане на първия си криминален роман. И в пиене на прекалено много вино.

Когато обаче една от наемателките й е намерена мъртва, животът на Естер е разтърсен из основи. Не само защото тя е била близка с младото момиче. Бруталното престъпление сякаш е излязло от страниците на романа й. Някой е пресъздал убийството с плашещи подробности. И явно иска да привлече вниманието й.

А следователите Йепе Кьорнер и Анете Вернер трябва бързо да узнаят кой и защо иска да отмъсти на пенсионираната преподавателка. Преди да са се появили още трупове. 

Отзиви за „Наемателката“ 

Какъв фантастичен дебют! Обожавам героите, блестящата проза и образа на Копенхаген. Катрине Енгберг безспорно е звезда! / Камила Легберг  

Писането на Катрине Енгберг изобилства от чувство за хумор. Смятам, че е прекрасно как романите й те карат и да се смееш, и да се замислиш. / Неле Нойхаус                       

Зашеметяващ дебют. Незабравимите герои и брилянтните обрати в сюжета ще запленят читателите. / Кати Райкс 

Превъзходен първи роман. Енгберг е много добра в едновременното изграждане на герои и на напрежение. Сюжетът проследява полицейската работа – запазена марка на датската криминална литература. / The Globe And Mail 

Катрине Енгберг за „Наемателката“ и очарованието на Копенхаген

Катрине Енгберг е родена и живее в Копенхаген. Винаги, когато посреща гости от чужбина, тя избягва известните забележителности като скулптурата на Малката русалка, а вместо това им показва града със своята малка моторна лодка. Тя обича Копенхаген и затова го превръща в един от главните герои в своята криминална поредица. Вижте какво разказва Енгберг за скритите красоти на датската столица и първите стъпки в писателското поприще.

„Наметелката“ ни показва различни кътчета от Копенхаген. Някое от тях носи ли специално значение за вас?

Пристанището. След стартирането на проектите за екологично развитие на града водата стана толкова чиста, че хората могат да се къпят в нея. Удивително е как столицата ни удвои размера си, а стана два пъти по-приятна за живеене. Без значение къде на брега на Копенхаген се намирам, аз съм просто щастлива. Със семейството ми имаме малка моторна лодка и обожавам да се разхождаме с нея в района на пристанището.

Обичам Париж и Ню Йорк. Барселона е прекрасна, Лондон също. Но като град - и по отношение на туризма и за живеене - Копенхаген е просто фантастичен. Историята му е богата, невероятно красив е, но крие и своите чудати образи, субкултури и тъмни ъгли. 

Как се вдъхновихте да напишете „Наемателката“?

Израснах в дом, пълен с книги, и от ранна възраст се научих да обичам литературата. Майка ми винаги ни разказваше истории на мен и на сестра ми. Тя ме научи да обичам и театъра. За мен двата свята са преплетени – и в двата се разказват истории, независимо дали се прави чрез танц на сцената или с думи по страницата.

Преди няколко години се разхождах със семейството си на север от Копенхаген, когато случайно забелязах табелка на вратата на една къща. Пишеше „Семейство Лауренти“. В този миг в главата ми изникна образа на една жена на име Естер де Лауренти. Не мога да си обясня как се случи, но той беше кристално ясен. Знаех, че Естер е с късо подстригана червена коса, пие твърде много червено вино и е пенсиониран професор по литература, работещ по първия си криминален роман. Това беше началото на „Наемателката“.

След това сюжетът, героите и обкръжението изникнаха в съзнанието ми едновременно под формата на малки парченца пъзел, чието място просто не виждах в началото. Имах ЕДИН персонаж, ЕДНА идея за сюжет и ЕДНО местоположение. Всичко останало беше размазано. Но след това бавно се изградиха връзки, събраха се още парчета и историята започна да се избистря. 

Какви проучвания направихте, за да напишете книгата?

Кариерата ми до този момент беше свързана с танците и театъра, така че познанията ми за полицейските процедури и съдебната медицина бяха меко казано ограничени. За щастие хората са склонни да споделят знанията си с амбициозни автори като мен. Возих се в патрулка и ми беше позволено да придружавам полицаите навсякъде, стига да мълча и да нося бронежилетка. Научих много от тези преживявания!         

 Какво е чувството да бъдеш описван като „международна звезда“? И да бъдеш автор, публикуван в над 20 държави?

Краткият отговор е: страхотно е! Бих излъгала, ако се престоря, че не съм развълнувана от успеха си. Да имаш толкова много читатели е амбицията на повечето писатели. Въпреки това етикетите като „международна звезда“ са просто... ами, етикети. Това, което ме прави истински щастлива, са реакциите, които получавам от читателите - лично и в социалните медии. ТОВА ме кара да се чувствам като успешен писател!

Дебютирах като автор и като режисьор в една и съща седмица през февруари 2016 г., така че може да се каже, че имах успореден старт и на двете кариери. И двете вървяха добре и имаха потенциал, но в сърцето си нямах колебание кое от двете исках да преследвам. На премиерата на пиесата казах на съпруга ми: „Отказвам се от театъра. Знам, че животът на писател е несигурен, но просто искам да пиша до края на живота си!“ 

Какво се надявате читателите да си вземат от тази книга?

За мен криминалните романи могат и трябва да бъдат нещо повече от насилие и съспенс. Надявам се читателите да се свържат с моите герои и да ги е грижа за тях. Аз самата израснах с криминални романи, които съдържаха в себе си и любовни истории, и политически коментари, и всички други белези на добрата литература. Това е традиция, която искам да продължа.

 

 

Източник: GustoNews