Пловдив отбеляза 184 години от рождението на Васил Левски

Публикувана 18.07.2021

С поклонение пред паметника на Васил Левски на централната алея на Бунарджика и полагане на венци и цветя днес в Пловдив беше почетена 184-та годишнина от рождението на Апостола на Свободата. В церемонията по традиция участваха представителни формирования от Пловдивския гарнизон, военен духов оркестър, венценосци, членове на комитет „Родолюбие“. Водещ на честването бе актьорът от Драматичен театър Пловдив – Ивайло Христов, който изпълни стиховете „Левски“ от Дамян Дамянов и „На Левски“ от Недялко Йорданов.

Официалното слово премина под формата на кратък, вълнуващ рецитал, който изнесоха талантливите възпитаници на Националната гимназия за сценични и екранни изкуства – Пловдив - Юлия Друмева и Матю Бецински, с преподавател Зоя Капон, участници в Националния проект „Народните будители и Аз“. Те представиха пламенно две от любимите песни на Апостола „Одавна ли си, момне ле, калугерица“ и „Все за тебе мисля, мамо“, както и есе за Апостола, написано и изпълнено от Юлия Друмева

На общоградското честване по повод 184-та годишнината от рождението на Васил Левски присъстваха Величко Родопски – и.д, кмет на община Пловдив, инж. Александър Държиков – председател на Общински съвет Пловдив, арх. Невена Балчева – заместник-кмет, заместник-кметове на райони и представители на общинската администрация, общински съветници, представители на политически и обществени организации, Общински комитет „Васил Левски“, комитет „Родолюбие“, Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва, граждани и медии.

Бяха положени венци и цветя на паметника, където след церемонията, повечето от присъстващите си направиха общи снимки за спомен, каквато е традицията от години.

Ето текстовете, които изпълниха Юлия Друмева и Матю Бецински, ученици от Националната гимназия за сценични и екранни изкуства – Пловдив с преподавател Зоя Капон, участници в Националния проект „Народните будители и Аз“.

Одавна ли си, момне ле, калугерица

- Одавна ли си, момне ле, калугерица?

- Не сам одавна, байно ле, нито отскоро.

Три години стават, байно ле,

четвърта кара,

откак се азе, байно ле, млада почерних.

- За кого носиш, момне ле, тез черни очи?

- Носа ги, носа, байно ле, за черна земя.

- За кого носиш, момне ле, таз тънка снага?

- Носа я, носа, байно ле, за черна земя.

- Черната земя, момне ле, сполай не казва,

сполай не казва, момне ле, нито се радва.

Я дай ги на мене, момне ле,

сполай да кажа,

сполай да кажа, момне ле,

и да им се радвам.

Като за начало ще започна с това ,че ми е трудно да пиша по такава тема, признавам. Когато пожелах да участвам в тържеството по случай рождението на Васил Левски си мислех , че за мен това е изява на сцената защото уча актьорско майсторство и, че ще е лесно- толкова много знаем за Левски от ранните си години.

Но всичко се оказа трудно, много трудно.

Като един 17 годишен съвременен човек ,мога да изрецитирам уроците от часовете по история, но това едва ли има смисъл. В днешно време хората се интересуват от далеч по-злободневни неща , защото това е минало ,а миналото няма да се върне ,нали? Повечето мои връстници , за щастие знаят за Васил Левски, дали от училище ,дали от обща култура или от футболния отбор “Левски”, но бас държа ,че няма да могат да кажат нещо повече за него.  Аз  също не искам само да славословя. Аз искам да почувствам и потърся Левски в себе си. Да намеря неговата чистота, устойчивост, любов, непреклонност, сила на духа

Освен велик Апостол на свободата ,той е бил и поет. Имал е джобно тефтерче ,в което е записвал тъжни размисли , провокирани от наблюдения на трагични случки по време на турското робство. В тефтерчето също така се намира и една ръзтъсваща бележка ,на която пише “Народе????” -  израз на силното възмущене на дякона към българския народ, който нехае за собствената си свобода. 

Освен “Народе????”, той е записвал много мисли за смъртта и паметта, за доверието и липсата му, все неща ,които и днес  са  валидни. 

С напредването на технологиите,  създавме нашия нов свят с нови  разбирания, но истинските ценности не умират. И е хубаво човек да си припомня от къде е тръгнал и какви хора са обичали и са се погрижили за България,за да е такава каквато я познаваме днес.

,,Времето е в нас и ние сме във времето! „И да, може да са минали 143 години от края на една епоха, края на робството (признавам сметнах го на телефона), но е добре да помним ВАЖНИТЕ неща, така държавата ни дълго време ще пази чара и индивидуалността си. Важно е да знаем, че Левски е притежавал добра и чиста душа, която всеки може да намери в себе си. Нека, ние младите хора на България, намерим поне едно от неговите качества у себе си. Да го съхраним, да го развиваме защото най-голямото богатство на  един народ са неговите хора.

Нека нашият народ продължава да бъде един от най-богатите народи чрез своите синове и дъщери, достойни наследници на великия герой Васил Левски.

 Всеки може да потърси един Левски в себе си! 

Все за тебе мисля, мамо

Все за тебе мисля, мамо,

кат се готвя за боя.

Пред вразите рамо с рамо

в кръв ще се облея.

Нашите момци с тъжни мисли,

по полените лежат,

като знаят, че след малко

под пръст вечно ще лежат.

Сбогом, мила, кой знай дали

щеш ме видиш вече жив.

Но, драга, ти не забравяй,

ако падна аз убит.

Искам, мамо, да те видя

и вси други у дома,

но знамето не ма оставя,

до кой час ще мога да!

Кажи на издайниците,

че знаем делата им,

които те ги извършват,

да треперят от войните ни.

Слушай, мале, ще затръби,

този глас за кървав бой.

Дано Вишний защитава,

както прави всегда той.

Източник: GustoNews