Юлия Райчевска: Новото ми лого е 3-те Ш - „Шантави шапки за шармантници” (галерия)

Публикувана 25.09.2021

Виртуозната майсторка на авторски шапки Юлия Райчевска се включи с изложба от личната си колекция в есенните „Празници на Стария град”. Експозицията ѝ озаглавена „Въплъщение и стил”, е подредена в къща Хиндлиян (кухня). Райчевска предоставя своите произведения за снимка на всеки, който иска да се види в по-различен - артистичен облик. 

Успявам да я заговоря след поредната фотосесия на дъщеря – тийнейджърка и нейната майка.

- Шапки или капели? Как да нарека произведенията, сътворени от Юлия Райчевска? 

- Нека са шапки. Те са изцяло авторски, от личната ми колекция. С червената в Барселона ми ръкопляскаше една руска група. Ако ѝ сложа периферия, ще се превърне в нова шапка. 

- Случвало ли се е да сменяте детайлите?

- Почти непрестанно го правя. Отивам в ресторант например и в тоалетната сменям цветето. Така за една вечер мога да съм с няколко различни визии. 

- Колко шапки има в личната Ви колекция?

- Тук и сега, на изложбата са около 70 шапки. В къщи може би 250. 

- А откога е тази страст към екстравагантната дамска шапка?

- Отдавна, от ученичка още и е свързана с руската класическа литература. Учила съм в Руската гимназия. Толстой сме го изучавали в оригинал, филми гледахме и тогава всъщност се появи този мой интерес - Наташа Ростова, Ана Каренина… Тогава си казах: „Един ден аз ще имам такива тоалети като техните!”. Между другото, всяка една от тези шапки си има тоалет. Но тук, в малката кухня на къща Хиндлиян, нямаше как да донеса и тях. В експозицията има една синя шапка, с която бях на кръщенето на моето внуче. Всяка си е „вързана” с рокля. А роклята ми дава вдъхновението да направя шапка с визия, която да ѝ подхожда. Технологирането ми е по-сложния процес. Накрая може да се получи това, което мисля, но може да излезе и нещо, което въобще не съм предполагала. 

- Кога една жена носи шапка като вашите – по-различни, по-екстравагантни, нестандартни?

- О, аз имам своя теория. Шапката, освен че завършва стайлинга, насочва вниманието към подробностите. Всичко хубаво на този свят е в подробностите! Когато си изпипаш подробностите и всичко придобива друг облик. Само си представете  един черен тоалет с малка червена шапка и един черен тоалет без шапка. Фокусът се сменя! Но когато носиш шапки придобиваш сякаш едно друго самочувствие. При мен бе така – отначало се притеснявах, макар че много исках, после свикнах. Това освобождава сякаш един потенциал и ти започваш да не се занимаваш с комплекси, с компромиси и тогава в пълна сила можеш да разгърнеш себе си. За мен шапката е един психологически акцент, не толкова художествен. Или ако трябва да бъда по-точна – художествено-психологически. 

- На този акцент ли ще „стъпи” художествено-психилогическата терапия, с която предстои да се занимавате?

- Да, да. Нищо, че съм на толкова години (смее се), сега през ноември е защитата на дипломната ми работа. Уча бизнес психология, а темата ми е свързана с превенция на стреса на работното място. Моята арт терапия ще бъде чрез фотосесия „Релакс” – така съм я кръстила аз. Значи идва дамата при мен, има си проблем, но първо трябва да се отпусне. Защото, като си освободиш мозъка от тревогите, от проблемите, които си натрупал през деня, минаваш на друга вибрация и сменяш фокуса и оценките. Тогава виждаш, че проблема, който те стресира, не е толкова страшен. Че има начини да се забавляваш, че това трябва сама да го поискаш, че човек трябва да се срамува, когато върши непристойни неща, а не когато носи шапка! 

Тук ще впрегна всичките си досегашни страсти и опитности: писателски, журналистически, художествени, психологически, за да ги превърна в една професия с едно студио „Релакс” и ще намеря начин да убеждавам жените, че не е необходимо да се свиват от нерви. Защото има начин да се освободят и да си създават самочувствие! Приказката „на мен шапка не ми отива”, я слушам от първия ден на изложбата тук, при 8 от 10 жени. Като започнат да си слагат моите шапки обаче, да ги снимам с личния ми мобилен телефон (снимките ги показвам само на тях – те са нещо лично и щом се харесат, им ги изпращам да си ги имат за спомен) и като се видят колко са хубави, разбират, че това, което мислят, не е вярно. Че всъщност те са много по-хубави и този потенциал трябва някакси да се разкрие. Аз си поставям задача да им помогна да си изградят самочувствие. Да осъзнаят, че тревогите им са въображаеми, а аз да им помогна да освободят място в съзнанието си от стреса и от примачкването. 

- Да разбирам, че ще превърнете идеята си в бизнес?

- Дано да стане! В живота никога парите не са били моя цел и ми е трудно да кажа отсега как бих управлявала свой бизнес. Но, да – аз ще уча дамите да релаксират от натрупания стрес, а те мен - да правя пари (смее се).   

- Ще бъдат ли мъжете „добре дошли” в студиото Ви или не съвсем? 

- Когато съм преводач на разни експозиции или се движа по улиците, мъжете ми правят комплименти.  Последният случай е от „Дефилето” в Стария град. Един млад мъж ми каза: „Виното е хубаво, но Вие сте много хубава с шапката”. Това, изречено по различен начин го чувам все повече от млади мъже. И те го казват не като свалка, а с уважение. И аз до какъв извод стигнах: казват го, все едно: „Искам и моето момиче да изглежда по този начин”. Ако мъжете успеят да мотивират дамите си да се възползват от моите услуги – да, в този смисъл ще са „добре дошли”.

- А как жените приемат стайлинга на Вашите шапки? 

- Различно. На някои им харесват много, други остават сякаш шокирани, което пък изненадва мен. Една жена вчера например, като видя колекцията, възкликна: „Какви са тези шантави шапки като от Втората световна война?”. Казах ѝ: „Шантави за шармантници!”. И вече новото ми лого е 3-те Ш – „Шантави шапки за шармантници”.

- Освен шапките, в изложбата сте обособила кът със сатенени рози и други симпатични неща. Те за какво са?

- Идеята за тях ми хрумна при първото затваряне миналата година, заради COVID-19. Хората се затвориха и не можеха да празнуват семейните си събития, както преди. Затова реших да направя тези сатенени рози – който иска, може да си купи две дузини рози и да подреди красиво масата си у дома за различни семейни поводи – кръщенета, рождени дни, годежи. Освен розите, съм направила пликове и разни други неща, с които всеки повод, дори една обикновена семейна вечеря, може да се превърне в специална. Въпрос на усещане и желание!

Изложбата с авторски шапки на Юлия Райчевска е подредена в къща Хиндлиян (кухня), ул. „Артин Гидиков” № 4 и продължава до 30 септември като част от програмата на есенните "Празници на Стария град".   

Автор: Огняна Генева