Почитаме Св. Св. Константин и Елена

Почитаме Св. Св. Константин и Елена

Публикувана 21.05.2022

Православният свят отбелязва паметта на светите Константин и Елена. У нас по данни на статистиката повод да почерпят имат 108 519 именници, от които 38 350 мъже и 70 169 жени. Те са кръстени на равноапостолите със следните имена: Константин/а, Костадин/а, Коста, Елена, Елеонора и т.н.

Заслуга

Интересно е, че за разлика от почти всички светци честваните през идната събота не са нито мъченици, нито са се прославили приживе с чудеса, нито пък мощите им са започнали да мироточат или да чудотворстват. Но тяхната заслуга дори е още по-голяма, защото именно благодарение на тези две исторически личности (майка и син император) християнството от преследвана сектa се превръща в държавна религия на Римската империя. Така се разпространява след това по целия свят, превръщайки се в доминираща религия на планетата ни. В момента над 2,2 милиарда души признават Иисус Христос за Бог, а учението му за Божествено.

Интересно е, че на наша територия култа към св. св. Константин и Елена все пак не е и съвсем лишен от метафизика и чудотворство. Някои от най-лечебните извори и аязма в България текат в храмове, посветени на тях, а някои миряни сънуват светиите. За това обаче ще разкажем в следващите броеве на сп. „Чудеса и Вяра“. А във връзка с лечебната вода само ще споменем, че още през IV век император Константин Велики възкликнал следното: „Сердика е моят Рим”. Така той превръща днешната българска столица София за дълго време в своя резиденция заради минералните лечебни извори.

Семейството

Флавий Валерий Аврелий Константин е роден на 27 февруари 272 г. в римската провинция Мизия, в град Наисус (днешен Ниш). Бащата му - Констанций I Хлор, е цезар (младши съуправител) на източната част на Римската империя. Заедно с другия цезар - Галерий, и двамата августи (старши управители) - Диоклециан и Максимиан, четиримата упражняват властта в империята. Майка му Елена е конкубина (наложница) на Констанций и произхожда от обикновено плебейско семейство, което тайно е изповядвало християнството. Според някои автори баща й е бил ханджия. Постът на Констанций обаче му налага да встъпи в брак с Флавия Максимиана, дъщеря на западноримския август Максимиан. След смъртта на баща си Константин Велики реабилитира напълно майка си, като я обявява за “Августа, майка на Цезар”.

Констанций се е славел като добродушен и справедлив човек, управлявал е успешно поверените му земи и се отнасял търпимо към християните под влиянието на Елена. По това време империята е раздирана от политическа нестабилност. Некадърното управление на тетрархията е на път да завърши катастрофално и почти цяло десетилетие се води гражданска война. Добрата репутация на Констанций се пренася после и върху сина му Константин. И той получава подкрепата на бащините си легиони, които след смъртта на Констанций през 306 г, го провъзгласяват за август в днешния Йорк, Англия.

Небесният знак

През 312 година Константин разбива войските на Максенций, който наследил Максимиан, реално станал владетел на Запада. Именно тогава се ражда легендата, че преди решителната битка св. Константин видял на небето кръст с надпис „Под този знак ще победиш!“. Той заповядва на войниците си да го начертаят на щитовете си кръст и разбива три пъти по-голямата армия на съперника си.

През 323 г той отстранява и Лициний като август на Изтока и така възстановява единството на империята, извършвайки редица реформи, целящи нейното укрепване и централизация.

Свобода и привилегии

Но името на император Константин е свързано преди всичко с издадения през 313 г Медиолански (Милански) едикт, с който християнството, след почти три века гонения, става равноправна религия. А по-късно издава закони, които освобождават християнските общини от плащане на данъци и обществени повинности, което на практика му дава привилегировано положение. Смята се, че това е начинът, по който Константин започва да налага ученето на Иисус Христос като държавна религия в многоликия Рим. За да стигне до 380 година, когато на датата, на която е роден Константин, император Теодосий обявява вярата в Христос за официална религия в империята.

На свети Константин много дължи и самата Църква. По негова инициатива през 325 г е свикан Никейският събор, на който е приет “Символът на вярата” – основополагащият документ, в който са записани догмите, на които се гради Христовата Църква. Тогава арианството е осъдено като ерес и така се предотвратява възможното разцепление в средите на все още неукрепналата религия.

Признанието

Историята присвоява на Константин титлата Велики, а Църквата заради заслугите му за утвърждаването на християнството го канонизира заедно с майка му за светец и почитта паметта им на 21 май – датата, на която Константин Велики умира.

Майка му Елена (250 – 330) също е обявена за светица както от православната, така и от католическата църква. Нейният празник като светица на Източноправославната църква се празнува заедно с този на нейния син на 21 май, а католиците - на 18 август.

Първите разкопки

Древният летописец Евсевий описва подробностите около нейното поклонничество до Палестина и други източни провинции. На 80-годишна възраст Елена е изпратена начело на мисия за събиране на християнски реликви. В Йерусалим е имало храм на Венера на мястото на гроба на Иисус. Според легендата Елена влязла в храма заедно с епископ Макарий и избрала място, където да започнат разкопките, което довело до откриването на Светия кръст и гвоздеите от разпятието. Затова на Запада тя се почита и като покровител на археолозите.

Кръстоносци отнасят мощите на светицата

През IX век част от мощите на света Елена били пренесени от Рим в абатство в Шампан, в околностите на Реймс, а през 1871 г. - в Париж , където се пазят в криптата на църквата „Сен Льо сен Жил“.

Мощи на светицата има и във Венеция в църквата ,,Сан Марко“. Когато през 1261 г кръстоносците напускат Константинопол, те вземат със себе множество от реликвите и ги отнасят във Венеция, в това число и мощите на света Елена.

Джамия върху гроба на владетеля

Повечето историци са на мнение, че самият император Константин остава през целия си живот езичник и приема Светото кръщение едва преди смъртта си на 21 май 337 година в Аквириониския дворец в Никомедия. Тялото му е пренесено и погребано в църквата “Светите апостоли” в Константинопол, която той приживе е построил за тази цел. Когато османлиите превземат града през 1453 г., тя е разрушена по нареждане на султан Мехмед II Фатих и на нейно място е издигната огромната „Фатих Джами“(„Джамията на Завоевателя“), в която после е погребан самият той. Оттогава липсват достоверни сведения за случилото се с тлените останки на свети Константин Велики.

Източник и снимка: telegraph.bg

Източник: GustoNews